Как англичаните се държат в обществения транспорт
Продължаваме резюметата на глави от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox. Представяме резюме на първата част от главата Rules of the Road.
Англичаните са затворени и сдържани, според Кейт Фокс. Затова излизането им от вкъщи, където намират сигурност и лична неприкосновеност, крие винаги предизвикателства.
Кейт Фокс изследва как англичаните се държат в обществения транспорт и формулира едно основно правило:
Правилото на игнориране
Правилото на игнориране в обществения транспорт има две проявления:
Пътниците се държат така, сякаш не виждат и не чуват седящите до тях или другите пътници. Това изисква въздържане от всякакъв контакт, включително с очи, освен ако това не е абсолютно задължително. Пътниците се държат така, сякаш те самите не съществуват (какво означава това, става ясно по-долу в този текст).Често пътниците се познават по физиономия, защото всяка сутрин по едно и също време чакат на спирката автобус или метро, за да отидат на работа. Въпреки това те не си говорят. Най-голямата близост, която си позволяват, е да си кимнат с глава. При това е нормално кимането да започне най-малко след година “засичане” на спирката или във влака.
Кейт Фокс търси обяснение за това игнориране на хора, които добре се “познават” от ежедневните пътувания с обществения транспорт. Хората, които интервюира по темата, обясняват, че си дават сметка, че размяната на кимане с “непознат”, има вероятност да бъде последвана от пожелания за добър ден, а след това и от разговор. Англичаните се опасяват, че след заговаряне с редовните си спътници сутрин, ще трябва всеки път, когато се видят да разменят любезности с тях и по този начин да загубят своето усещане за лична неприкосновеност.
Ако заговориш непознат, с когото редовно пътуваш сутрин за работа, вече не може да го игнорираш, тъй като англичаните смятат непоздравяването на познати за грубост.
Изключения от правилото на игнориране
Съществуват три ситуации, които позволяват правилото на игнориране да бъде нарушено.
Англичаните отбелязват съществуването на пътниците до тях, ако неволно са ги докоснали. Тогава задължително се извиняват. Подобна кратка размяна на любезност може да е предизвикана от желанието им да седнат на празна седалка до вас. (Нашите наблюдения са, че англичанин/ка ще седне до вас, единствено, ако превозното средство е пълно и вече не е възможно пътниците да седят на по-голяма дистанция един от друг.) Накрая, кратко любезно прекъсване на игнорирането може да е предизвикано също от искане на позволение да бъде отворен прозорецът. (За разлика от българите, англичаните нямат проблем да стоят на течение.) Второто изключение на правилото за игнориране е позволено, ако на човек му трябва информация за дадена спирка или превозно средство. Оплакването за проблем с транспорта (закъсняване или отмяна на влакове) позволява също да бъде отбелязано присъствието на други пътници. След обявяване на проблем винаги се чуват коментари. Повечето са иронични. Например, ако обявят, че влакът закъснява поради сняг по линиите, коментарът е “The wrong sort of snow!” – “Грешният тип сняг!”- в смисъл, че е безумие влакът да не може да се движи при сняг и вероятно въпросният сняг, който е причина за закъснението, е особен.Склонността на англичаните да игнорират пътуващите до тях води до някои странности. Кейт Фокс дава за пример говоренето по мобилен телефон по време на пътуване, когато може да чуете съседа ви по седалка да говори лични или бизнес неща, сякаш другите не чуват.
(Странността по време на пътуване в обществения транспорт в Англия, която ние намираме, е гримирането на англичанките във влаковете или автобусите. Ако някой ги гледа в този момент, то това сте вие, защото в България не се виждат жени, които се гримират в обществения транспорт на път за работа.)
Прочетете и други части от книгата Watching the English на британската антроположка Kate Fox
Този текст, както и останалите текстове на блога, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
